Таекуондото е дисциплина, която показва редица начини за усъвършенстване на духа и живота чрез обучаване на тялото. Днес, таекуондото се е превърнало в глобален спорт, който е спечелил международна репутация и е сред официалните игри на Олимпиадата.
Нека първо обаче да разгледаме зачението на думата „Тае” „ Kwon” “Do”. Тя се състои от три части, както е показано в английския правопис, но една от думите е на корейски език.
„Тае” означава „стъпало”, „крак” ; “kwon” означава „юмрук”, „борба”, а „Do” означава „начин”, „дисциплина”. Ако обединим тези три части, можем да видим цялостната концепция на Таекуондото.
Tаекуондото е правилния начин за използване на юмруците и ритниците с крак. Този спорт възпитава на контролиране и успокояване битките и да се поддържа мирът в отношенията между хората. В миналото се е смятало, че в таекуондото се използват всички части на тялото, за да се спрат боевете и да се помогне за изграждането на по-добър и мирен свят.
Спортът се развива с 5000-годишна история на Корея. Там таекуондото започва като бойно изкуство за самоотбрана, наречено „Субак” или „Таеккион” и се развива като начин за обучение на тялото и ума в древното царство на Когурио, под името „Снубай”.
В периода Шил той се е превърнал в „производител” на лидери за страната.
Таекуондото днес е подобен на бойните изкуства в други ориенталски страни и споделя някои особености с тях, защото през годините приема доста различни стилове и промени, присъстващи в други спортове в страните около Корея, Япония или Китай.
Но таекуондото е много различен от всички други видове ориенталски бойни изкуства. Първо, физически е много динамичен с активни движения, които включват умения в краката. На второ място, принципните физически движения са с унисон с живота и състоянието на духа като цяло.
Трето – и не на последно място, в таекуондото има много динамични пози.
Таекуондото може да се характеризира с единство: единството на тялото, ума и живота, както и единството на позата ["poomsae"].Когато практикувате Таекуондо, трябва да бъдете смирени и да синхронизирате ума си с вашите движения.
Защо достигаме такова единство в Таекуондото?
Таекуондо е начин на живот, подобен на работата, създаването на семейство, борбата за кауза или някой от многобройните причини за съществуване.
Това, което прави Таекуондо различно от всичко е, че това е дейност за оцеляване в изключително противоположни ситуации. Човек винаги трябва да преодолява врага, който се опитва да му причини вреда по един или друг начин. Но просто спечелването на битка не е достатъчно, за да се гарантира безопасността на хората, защото врагът може да се възстанови и да атакува отново. Освен това може да има много други врагове.
Човек не може да се чувства сигурен, освен ако човек не постигне постоянен мир някъде дълбоко в себе си. За да постигне този постоянен или траен мир, човек се нуждае от единство. Това е целта на Таекуондо.
В противен случай Таекуондо няма да се различава от другите умения за борба на улицата.
Нека се разровим малко в историята на таекуондото
Ранна Корея:
Корейската история започва, когато през 2333 г. Б.К. легендарният национален основател Тангун основава "Стара Корея" в Асад. Както в историята на други народи, общинският живот постепенно се трансформира в племенни общности и накрая се превръща в държава.
Макар да няма писмени документи за история на бойните искуства на това време, е известно, че хората от това време били ловци и имали някакви средства както за защита, така и за препитание.
Трите кралства:
Когурио (37 г. пр. Хр. - 668 г. г.) - Когурио е най-голямото царство.
Археологическите находки по време на този период, като стенописите върху царските гробници по време на периода Когурио, всички каменни скулптури и намерени докумети, показват техники и борба с позицииите, които вероятно са били първите форми на таекуондото.
Династия Корио: (918 г. до 1392 г.)
Династията Корео е времето за растеж и развитие на бойните изкуства. През това време невъоръжената битка спечели най-голямата си популярност.
Бойните изкуства били във възход и дори започнали да се появяват нови стилове. Един такъв стил бил Тае Кион. Tae Кион включва много повече и нови техники с включени ритници и е проектиран като боен спорт, а не като дисциплина.
Yi династия (1392 г. до 1910 г.):
По време на династията Yi, Корея (Yi-shi-Choson) претърпя драматична промяна от будизма, преобладаващата религия, до конфуцианството. Тази промяна донася китайско влияние върху правителството и хората от онова време.
Военните лидери започнали да губят властта си на цивилни държавници, които вярвали в културното развитие на тяхната цивилизация. Хората като цяло започнали да губят интерес към изучаването на бойните изкуства. Проучването на бойните изкуства, включително оръжията, било забранено за всички освен за военните.
Японски контрол:
Когато Япония получава голямо влияение над Корея (Choson), много неща биват променени. Всички състезателни спортове и бойни изкуства биват забранени.
Поради мирните договори между японците и корейците, японските учебни програми били преподавани във всички корейски училища, а също и такива японски изкуства като Кендо ("начин на меч"), джудо, карате и айкидо.
Още веднъж бойните изкуства започнали да процъфтяват с всяка страна, Япония и Корея, техниките за стила на бойните изкуства. На 15 август 1945 г. Корея бива освободена от Япония и корейските изкуства отново можели да се развият.
.png)
Обединяване на таекуондото:
- През 1955 г. съвет на инструктори, историци и известни членове на обществото заседавали по темата да координират всички училища и да изберат име за изкуството.
- През април 1955 г. вече се създава ново комплексно име - Таекуондо.
- През 1962 г. корейската асоциация за аматьорски спортове признава Корейския съюз на таекуондо, който по-късно става известен като корейската Асоциация на таекуондо (К. Т. А.).
- На 28 май 1973 г. Световната федерация по таекуондо е официално учредена в централата на Kukkiwon от д-р Un Yon Kim. Намира се в Сеул, Корея, Световната федерация по таекуондо е управляващият орган, който запазва корените и развитието на таекуондото, контролира изискванията за тестване и популяризира изучаването на Таекуондо по целия свят.
- В Съединените щати има повече от 5 милиона практикуващи това корейско изкуство. Съединените щати Таекуондо съюз (USTU) е единственото национално управително тяло за спорта на Taekwondo в страната.
Таекуондото днес:
Таекуондо днес е също толкова вълнуващо, колкото е било и преди. Таекуондото, ръководено от Световната федерация по таекуондо, се превърна в международно изкуство и спорт, практикувани в над 190 окръга по целия свят.
През 1975 г. Американският съюз на аматьорските атлети (AAU) приема Таекуондо като официален спорт. Таекуондо е приет и в Генералната асоциация на международните спортни федерации (GAISF) и Международния съвет по военни спортове (CISM) през 1976 г.
През 1980 г. WTF става международна спортна федерация, признавана от Международния олимпийски комитет (МОК), което прави Таекуондо демонстрационен спорт за Олимпийските игри през 1988 и 1992 г. Таекуондо вече е официално събитие за олимпиадата през 2000 г., която ще се проведе в Австралия.
Принципите на Таекуондо са не само служещи за ръководство на всеки сериозно занимаващ се с този вид бойно изкуство, но и основополагащи за изграждането на достойни и успешни хора.
Учтивост – Може да се каже, че учтивостта се явява неписан закон, препоръчван от древните учители като философия в качеството на средство за пречистване на човечеството в процеса на построяване на хармонично общество.
Почтеност – Всеки е длъжен да може да различава правилното от грешното и в случай че постъпи погрешно,трябва да си вземе поука.
Постоянство – Древните хора са казвали: “Упоритостта води към съвършенство”. За да постигнеш нещо е необходимо да си го поставиш за цел, която да осъществиш с постоянство. Една от тайните на майсторите на Таекуондо гласи: “упорито преодолявай всички трудности”. А Конфуций е казал: “Този, който не е упорит на младини, рядко постига успех, когато порасне”.
Самоконтрол – Той е важен както в тренировъчната зала, така и във всекидневния живот. Изгубването на самообладание по време на спаринг може да доведе до много сериозни последствия и за двамата съперници. Лао Дзъ е казал: “Силният – това е този, който умее да побеждава себе си, а не другия”.
Непоколебим дух – Трениращите Таекуондо са длъжни да бъдат честни и искрени, да не се боят от нищо, да проявяват непоколебим дух, независимо от това, кой е противникът или колко много са противниците.
За таекуондото в България:
- През 1976 г. Таекуондо – WTF навлиза в България.
- На 13 септември 1989 г. е сформиран Републиканският комитет за Таекуондо в рамките на Българската федерация за бойни изкуства.
- На 21 януари 1990 г. е създадена Българската спортна федерация по Таекуондо – WTF
- На 13 май 1990 г. тя става официален член на WTF.
- На 14 октомври 1990 г. федерацията е приета за официален член на ETU.
- На 26 октомври 1994 г. се създава Българската федерация по Таекуондо – WTF.
- Българската федерация по Таекуондо – WTF е официален член на Българския олимпийски комитет.
- На 13 септември 1996 г. БФТ – WTF става един от основателите на Балканския Таекуондо съюз.
Развитието на Таекуондо в България започва в края на 1976 г. с Валери Найденов. През 1985 г. в страната пристига майстор Ким Унг Чол от Корея. Въпреки краткия престой, той оставя множество последователи.
През 1988 г. се поставя за цел създаването на Българска Федерация по Таекуондо (БФТ) към Световната Таекуондо Федерация, както и подготовката на български национален отбор за участие в международни прояви.
.png)
СИЛА БГ подкрепя българските спортове – независимо какъв си избрал, продължавай да следваш мечтата си и не спирай да тренираш!
Ето защо ние се срещнахме с едни истински таекуондо шампиони - показваме Ви ги в поредицата на СИЛА БГ - "България спортува"!
Очаквайте още от поредицата ни!
Следете на нашата Facebook страница и Youtube канал за повече информация!
Спортът възпитава и дава много повече от всяко друго занимание!
СИЛА БГ Тийм!
