Храносмилателните ензими в бодибилдинга - Част 1

Много от нас дори не биха се замислили да купят храносмилателни ензими, когато пазаруват в магазин за хранителни добавки. Като добавим и факта, че те рядко са споменавани във фитнес изданията, повечето потребители смятат, че ензимите нямат място и полза в постигането на бленуваната физика. Важно е да знаем какво всъщност представляват ензимите, какви видове ензими има и как те могат да ви помогнат да постигнете целите си.

 

Какво представляват храносмилателните ензими?

Те позволяват на нашите тела да разграждат и разпадат храните, които консумираме. Ензимите спомагат регулацията на всеки метаболитен процес и отговарят за това да успеем да абсорбираме напълно всички вещества от приетата храна. Момчетата, които качват трудно маса, могат да извлекат доста ползи от тях, тъй като, за да достигнат пълния си потенциал, те трябва да хапват повече, а по-калоричните хапвания не винаги могат да се усвоят напълно. 

 

Ензимите в ежедневието

Всеки ензим рано или късно отслабва и умира. Те крепят функиониращи и живи организмите на всички живи същества във всеки един момент от живота им. Дори сега в организма Ви има няколко милиона активни ензими, които позволяват на тялото да извършва прости, но жизненоважни задачи като дишане, четене, усет за вкус и слух. Над 3000 вида ензими са били идентифицирани в човешкото тяло, като милиони от тях се възобновяват, поддържат и ни защитават постоянно. Излишно е да го споменаваме, но без ензимите вие нямаше да съществувате.

 

Какво представляват всъщност ензимите?

Те са субстанции на протеинова основа, които можем да открием във всяка клетка на растение или животно. Без тях бирата нямаше да ферментира, листата нямаше да променят цвета си през есента и плодовете нямаше да зреят. Те са фитнес залите във всяка клетка (А не митохондриите, както много хора смятат), започват химичните реакии или ги ускоряват, без да се изменят. Ензимите открай време са помагали на хората да приготвят и запазват храната си.
 

Древните народи вярвали, че трансформацията на една храна в друга, като млякото в сирене, била магически процес, който въвличал вродена тайна на всички живи същества - един вид жизненост. Алхимиците , пък опитали да разберат този процес в опитите си да преобразуват желязото в злато.


 

Днес сме овладели „магията“ на древните за ферментация, като впрягаме химичните промени причинени от бактерии, микроскопични маи, закваски и плесени в производството на много видове антибиотици и разширени, качествени техники за третиране на храната за пазара.

 

Ензимите регулират серия от сложни химични реакции, известни още като метаболизъм, който е съставен от анаболизъм и катаболизъм. Анаболизма е процеса на градене (растеж на тъканта), като под това се подразбира комбиниране на прости субстанции за формиране на по-сложни такива. Катаболизмът е противоположен на анаболизма и включва всеки процес на разпад на веществата в по-семпли такива, като храносмилането, например. Ензимите обединяват химичните процеси, които правят метаболизма възможен.

Освен, че карат метаболизма ни да функционира правилно, ензимите действат като хранителни потенциатори, тоест отключват потенциала на хранителна стойност на храната в положителна величина.

 

Ензимите според човека

Производството ни на ензими може да намалее с възрастта, болестите, травма или стрес, и ако тялото ни не може да произвежда достатъчно от тях, те трябва да се набавят от външен източник. Представете си аквариум за рибки с повреден воден филтър - нещо, което някога е било работещо и функциониращо на 100% сега се нуждае от прясна вода. Ако имаме недостиг на един ензим, това би довело бъдеща липса на редица други ензими (често и с витамините е така). Тогава може би ще е най-удачния момент да запознаем тялото си с богатите на нутриенти храни или суплементите.

Милионите ензими, които се намират във всяка система от телата ни са това, което ни крепи живи и здрави.
 

Видове ензими и техните действия.

Ензимите се класифицират в шест основни групи, базирани на това за какво служат, каква е тяхната основа и каква реакция предизвикват или ускоряват. Изредили сме ензимните групи:
 

Хидролази: Тази група разпада протеините, въглехидратите и мазнините по време на храносмилането, като добавя водна молекула към тях.

Изомерази: Тази група действа като катализатор за пренареждането на химичните групи със същата молекула.

Лигази: Чрез употреба на енергиен източник тази група действа като катализатор за формирането на връзки между две основни молекули.

Лиази: Чрез добавяне или изваждане на химични групи тези ензими катализират образуването на двойни връзки между атомите.

Оксидоредуктази: Тази група прави оксидативната редукция възможна.

Трансферази: Тази група ензими преобразува химичните групи от една молекула в друга.

 

Повечето ензими (около 95%) са катаболни и помагат на телата Ви да усвояват веществата. С други думи, те разпадат комплексните вещества в използваеми, прости такива. Например, храносмилателните ензими помагат в разграждането на следобедното ви хапване до най-малките му компоненти като аминокиселини, моно и дизахариди, естери и т.н, „орязвайки“ връзките, които държат различните вещества заедно.
 

Всички ензими работят под свои уникални условия и скорост. За да придобиете представа, колко бързо работят ензимите (а те работят доста бързо) може да разгледаме най-бавния познат ензим – Лизозима. Той унищожава бактерия съдържаща около тридесет субстратни молекули в минута или един субстрат на две секунди. Сравнен обаче с карбоанхидразата, която може да обработи около 36 милиона субстратни молекули в минута, лизозима никак не изглежда много активен. Естествено, скороста на действие на ензимите е повлияна от средата им, или с други думи здравето на индивида.
 

Ензимни Фактори

Ензимите могат да работят само когато се асоциират с малки молекули, наречени коензими и кофактори. За да може един ензим да функционира, кофакторите като минералите цинк, магнезий, мед  и калций трябва да са налице. Неактивен ензим (апоензим) може да стане активен (холоензим), когато се комбинира с органични субстанции, известни като коензими: те включват C и B витамини, А коензима също може да бъде кофактор.

 

*Повече за витамин C можете да прочетете тук.

 

Както има субстанции, които могат да накарат ензимите да работят по-добре, така има и такива, които могат да потушат и блокират тяхната активност. Някои ензимни инхибитори (блокери) са известни като съперничещи или конкуриращи. Те попречват на субстратите да станат активни и да се свържат с ензимите. Има и инхибитори, които не са конкуриращи, а буквално спират преобразуването на субстрата от ензима.

Голяма част от медикаментите (включително и аспирина) блокират функционалността на ензимите ни. Органични разтворители като метанола, етанола, мравчената киселина, етилен гликол и други също блокират голяма част от ензимите в организма.

Всеки ензим рано или късно се оползотворява напълно и умира. Когато ензим покаже признаци за износване, друг ензим идва на негово място и го разпада за да може да бъде транспортиран от мястото си. Има ензими, чийто живот е едва 20 минути, докато други са живи няколко седмици. След като ензим умре, той се замества от нов такъв от същия тип. Ензимите всъщност работят и кореспондират един с друг за да формират и поддържат баланса и мира в тялото.

 

Недостига или ензимните дефицити могат да бъдат сериозен проблем. Когато тялото на индивида има липса на ензими, то става много по-предразположено към срив в имунната система. Умението му да се възстановява след травма и да преборва с болестите се нарушава и отслабва. Максималната рекуперация (възстановяване) често се свързва със силата и броя на телесните ензими. Неща като възрастта, диетата, болестите, стреса, травмите, проблеми с храносмилателния тракт и генетично наследени проблеми могат да засегнат ензимната активност и производство.
 

Например: Има хора, които не могат да консумират аспартам, ако те не притежават или имат липса на ензима фенилаланин хидроксилаза , което означава, че те не могат да разграждат аминокиселината фенилаланин, съставна част на аспартама. Тези, които страдат от това състояние, се наричат фенилкетонурици и трябва да се ограничават от консумация на фелиналанин, или рискуват натрупванията му в кръвообращението, причинявайки си перманентни вреди. По подобен начин, лактозно непоносимите хора нямат ензима лактаза, чрез който храносмилат млякото.

 

Понякога ензимният дефицит като болестно състояние може да се третира със суплементация, а понякога не. За да определите дали имате дефицит на някой ензим, първото нещо на което може да обърнете внимание е храносмилателния тракт. Ако имате стомашни проблеми, газове и дискомфорт при прием на определена храна, доста вероятно е да имате дефицит. Конкретни храни, като боба, са по-трудни за храносмилане и когато не се разпаднат достатъчно, те се задържат и гният в червата.

Образуването на свободни радикали е друг знак за ниско ниво на енизмите в организма, а симптомите най-често се изразяват в бръчки по кожата, бавно възстановяване и слаб имунитет - причина за лесно заболяване. Тези от вас, които познават антиоксидантите ще знаят, че някои от най-потентните от тях представляват ензимите супероксид дисмутаза (СОД), каталаза и глутатион пероксидаза, всички до един борещи се да ни държат в отлично състояние.
 

Откъде идват ензимите?

Телата ни произвеждат ензими, които са често срещани и при различни животни. Трипсина, например се прозивежда от панкреаса. За него знаем, че се произвежда и в други организми, включително при рибите и насекомите. Независимо откъде идва, всяка форма на трипсина е хидролаза и каталаза в една и съща реакция. Често използвани източници за извличане на трипсин от животински източници са органи като панкреаса, черния дроб и/или стомасите при прасетата, говедата и друг добитък.

Ензимите, които откриваме там, включват различни протеази, амилази и липази, като трипсина, химотрипсина, пепсина, ренина и ензимната комбинация панкреатин (състояща се от видове амилаза, протеаза и липаза).

Освен като деривати от животни, доста ензими могат да бъдат извлечени от конкретни растения и то в особено големи количества. Подобни ензими идват основно от ананаса (Бромелаин), папаята (Папаин), смокинята (Фицин) и ечемика (Диастаза). Тези ензими могат да се усвоят и буквално от тези храни, макар и в не толкова концентрирани форми.



Ананаса е една от най-богатите на ензими храни в света поради високото си съдържание на бромелаин, който също служи за разпада на протеин, независимо източника (протеинова пудра, месо, риба, яйца и др. белтъчини).

Папаина, например, е удачен за храносмилане на протеин, така че употребата на изсушена папая с протеиновия шейк би била една повече от отлична комбинация.

Бактериите и плесените са друг източник на ензими, които са познати като микробиални ензими. Те се произвеждат чрез редица ферментационни процеси.
Сравнително нескъпоструващи суровини са, а в същото време са богат източник. Именно затова микробиалните ензими са в основата на приблизително 90% от всички комерсиални продукти съдържащи ензими. Подобна индустриална микробиология се използва и за направата на витамини, аминокиселини и антибиотици.

Очаквайте втора част на статията, от която ще научите кои суплементи можете да изберете и как е най-добре да ги приемате и комбинирате!

Сила БГ Тийм