Инсулинова чувствителност и резистентност

Повечето загрижени за здравето си хора знаят нещо за транс-мастните киселини, но  разбират малко какви са те и защо са опасни.

 

Намират се в големи количества в повечето маргарини, но и в цялата вселена на преработените храни. Синтетичните транс-мастни киселини са неестествени изомери на естествените полиненаситени мазнини. Когато естествен "цис-изомер" на полиненаситени мазнини е изложен на висока температура и налягане (както при частичното хидрогениране на растителни масла), можете да буквално да пренаредите молекулната му ориентация в пространството. Така се създава синтетичният транс-изомер.

 

Много важни жизненонеобходими молекули съществуват в две форми. Тези две форми са не са огледални образи една на друга, т.е. те са свързани като нашите лява и дясна ръка. Това свойство се нарича "хиралност", от гръцката дума за ръка. Двете форми се наричат ​​енантиомери (от гръцката дума за обратното) или оптични изомери, защото те се въртят или надясно или наляво.

 

Дали молекула или кристал е хирална или не, се определя от симетрията. Една молекула е ахирална (нехирална) единствено и само ако има ос на неправилна ротация, тоест N-пъти ротация, следвана от отражение в равнината, перпендикулярна на тази ос. Молекулата е хирална, ако липсва такава ос.

 

Тъй като хиралните молекули не притежават този тип на симетрия, те се наричат ​​дисиметрични. Те не са непременно асиметрични (т.е. без симетрия), защото те могат да имат и други видове симетрия. Въпреки това, всички аминокиселини (с изключение на глицин) и много захари са и асиметрични, както и дисиметрични.

 

Почти всички биологични полимери трябва да са хомохирални (всичките съставни мономери да имат една и съща "ръка"). Друг използван термин е "оптически чисто" или "100% оптично активно" функциониране. Всички аминокиселини в протеините са "лява ръка", докато всички захари в ДНК, РНК и в метаболитните процеси са "дясна ръка".

 

50/50 смес от лява и дясна ръка форми се нарича рацемат или рацемична смес. Рацемичните полипептиди не могат да образуват специфични форми, които се изискват за ензимите, защото страничните им вериги ще стърчат случайно.

 

Също така, аминокиселина в "грешната ръка" нарушава стабилизиращата спирала на протеина. ДНК не може да се стабилизира в спирала, дори да има само един грешен мономер.

 

Значението на инсулиновата чувствителност

 

За съжаление нашият забързан начин на живот ни кара да консумираме повече калории и по-специално, повече въглехидрати, отколкото тялото ни може да обработи.

 

Когато с години е нареждано на клетките да поемат повече глюкоза, отколкото могат да изразходят, в крайна сметка рецепторите спират да реагират правилно на сигнала на инсулина. Те стават нечувствителни. Това е началото на инсулиновата резистентност.

 

Инсулиновата резистентност е потенциален убиец. Една от функциите на инсулина е да контролира освобождаването на свободни мастни киселини от тъканите на тялото в кръвния поток. Когато тялото не реагира правилно на инсулина, плазмените нива на свободните мастни киселини се увеличават.

 

Високите нива на свободни мастни киселини поддържат кръвоносните съдове стеснени, като пречи на действието на азотния оксид - молекула, която помага на кръвоносните съдове да се отпуснат. В резултат на високи нива на свободни мастни киселини в кръвта се предизвика инсулинова резистентност, която кара хората да имат високо кръвно налягане.

 

Инсулиновата чувствителност е решаващ фактор за постигането на това, което всички желаем: благоприятен състав на тялото и естетична форма.

 

За силовите атлети тя е от ключово значение, защото насърчава и улеснява усвояването на жизнените, скъпоценни хранителни вещества от кръвта за възстановяването на повредените мускулни влакна.

 

Също така тя прави работата на инсулина много по-лесна и това повишава широкия спектър от ползи за здравето. Тя е антитеза на инсулиновата резистентност. Когато кръвната захар остава висока, панкреасът реагира с чувство на неудовлетвореност, изпомпвайки още повече инсулин в опит да компенсира съпротивата. Това работи за известно време, въпреки че процесът става по-малко и по-малко ефективен с течение на времето. След хранене се получава "йо йо" ефект.

 

Що се отнася до спортистите, скелетните мускули, спират да се подчиняват на инсулина и да усвояват  хранителните вещества, от които се нуждаят, за да растан.

 

В отговор производството на инсулин отново прекалява и кара кръвната захар да падне прекалено ниско. Когато това се случи, пак започва производството на глюкоза в черния дроб, за да се повиши нивото на кръвната захар. След това панкреасът свръхкомпенсира от производство на повече инсулин поради високите нива на захар. Това води до високи нива на инсулина 24/7, дори на гладно, поради гореспоменатия процес.

 

Проблемът - инсулинова резистентност

 

Какво се случва с тези хранителни вещества без дом? Те остават в кръвта за продължителни периоди от време. Те се озовават по местата, където не принадлежат. Това води до сериозни проблеми с течение на времето.

 

Най-фрапантно е натрупването на мастна тъкан във висцералния регион при мъжете и бедрата и задните части за дамите. Това се случва, тъй като глюкозата, мазнините и други хранителни вещества отказват да се изчистят от кръвта. Мастните клетки са последните, които придобиват устойчивост. Те се превръщат в сметище за излишните мазнини в кръвта (триглицериди) и глюкоза.

 

Високите нива на триглицеридите в кръвта за продължителни периоди резултират в натрупването на артериална плака. Инсулиновата резистентност улеснява окислението на LDL и VLDL (лошия) холестерол. Това е фактор за развитие на атеросклероза. Стесняването на вътрешността на артериалните стени около сърцето се дължи на натрупване на мастни атеросклеротични плаки.

 

В такава ситуация входящите калории се съхраняват предимно като телесна мазнина. Енергийните нужди на тялото извличат необходимите калории, които да бъдат изгорени за гориво, предимно от скелетната мускулатура (съхраняваща гликоген и аминокиселини). Причината за това е фактът, че мазнините не може да се използват за гориво в присъствието на високи нива на кръвния инсулин, независимо дали след хранене или на гладно.