Истината е в мръвката!

„Отказах месото за 15 години, сега ям само това!”
Какво се случи с жена, веган от 15 години, забравила вкуса на месото?

Четиридесет и четири годишната Никол Картър твърди, че вегетарианската й диета е оставила имунната си система почти тотално разрушена, добавяйки, че тя има повече енергия и е по-здравословна след преминаването към месоядна диета.

Никол, която живее в Калифорния, се обръща към веганизма на 18-годишна възраст и казва, че го е приела много присърце и е била адски стриктна в изпълнението на хранителнния режим. Тя се отказала от захарта и алкохола, най-често приемала вместо тях пресен фреш и си приготвяла домашни сушени бисквити с ленено семе. Ето на това казваме истински “Dedication”!

Въпреки това, тя е развила множество здравословни проблеми и накрая е била диагностицирана с улцерозен колит през 2012 г. Никол опитала всичко, за да облекчи състоянието си, но за съжаление, без успех.



Последното решение, което тя взела, е да преоткрие вкуса на месото, за да подпомогне здравословното си състояние. Сега тя се чувства по-здрава, подобрила е здравето на стомаха си и дори е загубила излишни килограми. Цялата тази промяна настъпва след рязкото преминаване към хранене с червено месо - понякога с добавени яйца и бекон - всеки ден от живота си.


 
Преди да продължим историята на Никол си заслужава да се отбележи, че фактите и всички съвети препоръчват стартирането на балансирано хранене на всички групи храни. О, и в тази диета няма много фибри! Човешкия организъм има нужда от фибри, повярвайте ни!



Както и да е, Никол продължава своята история: „Имах бушуващ растеж на кандида, загуба на коса, болки в ставите, умора и безсъние. Направих си кръвни изследвания, които показаха почти несъществуващи нива на желязо и витамин D. Хормоните ми бяха ниски и тиреоидните ми хормони бяха с почти отрицателни показатели, въпреки външните продукти, които приемах ежедневно.

Имах камъни в жлъчката и панкреатит, които доведоха до отстраняване на жлъчния мехур през 2006 г. Имах хроничен запек, газ, подуване на корема и в крайна сметка улцерозен колит. Не пиех кафе, само органичен зелен чай.

Бях депресирана, имах тревога и се чувствах изгубена в решения за това как да подобря здравето си."

Тя продължава: „Прочетох много за месоядните диети, които са свързани с подобряване състоянията на разстройство на настроението. Бях любопитна дали ще излекува моето автоимунно заболяване, улцерозен колит.

Този тип хранене елиминира всички растителни и неживотински храни. Има различни степени, но повечето месоядни се съсредоточават върху говеждо и преживни животни и до известна степен добавят свинско, пилешко, риба, яйца и млечни продукти.

Това е изключително питателно, защото всички хранителни вещества са бионалични, за разлика от хранителните вещества в растенията, които са обвързани с оксалати и фитати. Този тип хранене също така елиминира храни, които са разрушителни за стомашно-чревната система, като например фибри."

Тя добавя: „Хората мислят, че месото причинява рак, че причинява висок холестерол, който може да ви убие, че причинява диабет и че е вреден за околната среда.



Животът ми е по-добър. Здравето ми се подобри, стомаха ми, моята енергия и настроението ми. Имам и много повече време за други неща сега, когато не прекарвам цялото си време в кухнята и готвя и почиствам. И също така пестите много пари по този начин. Всички симптоми, които споменах преди, са изчезнали.



Вече нямам животозастрашаваща болест, нито някакви досадни симптоми или проблеми, които имах преди. Автоимунното ми заболяване изчезна и съм толкова благодарна за това, че повярвах на себе си, опитах и спечелих”.


 
Вероятно това е поредната история, през която просто ще преминете. Никол е избрала този начин на живот и е благодарна за решителността, която е проявила да промени изцяло начина си на живот. Схемата работи строго индивидуално при всеки, и трябва да се вслушваме и да обръщаме внимание на собственото си тяло и знаците, които ни изпраща.

И тук е момента да добавим факта, че Никол е активно спортуващ човек, занимаващ се с физическа активност от 18 годишна възраст. Тя избра този начин на живот – а вие какво ще изберете за себе си?



Протеинът е есенциална част от всяка балансирана диета, но понякога към него има добавени нежелателни калории и мазнини, които никак не са желателни в строг хранителен режим или диета.

За щастие, има много голямо разнообразие от чисти животински източници на протеин, които могат да допринесат за здравословния ти начин на живот и поддържането на балансирана диета.



Точно както нито един зеленчук или плод не може да осигури всички основни хранителни вещества, които са общи за хранителната му група, нито един вид месо не може да осигури всички протеини, витамини от група В, желязо и цинк, необходими за здравословно и добре балансирано хранене.
Това е разнообразието от видове и разфасовки меса, които осигуряват общия набор от хранителни вещества, необходими за подходяща диета.



Например, говеждото месо е само среден източник на ниацин, рибофлавин, тиамин и витамин В6 (1 порция осигурява 10-24 процента от ПДД за възрастни и деца над 4 години). Но повечето разфасовки от говеждо месо са отлични източници на цинк (1 порция осигурява 40% от ПДД за възрастни и деца над 4-годишна възраст).



Също така, свинското месо е отличен източник на тиамин и желязо, добър източник на ниацин (1 порция осигурява 25-39 процента от ПДД за възрастни и деца над 4 години), и само среден източник на рибофлавин, витамин В6, и цинк. Тъй като витамин В12 е страничен продукт на метаболизма на животните, почти всички видове меса са добри или отлични източници на витамин В12 (USDA, 1990).



Като цяло, червените меса като говеждо месо и тъмното месо от домашни птици са по-добри източници на желязо и цинк, отколкото белите меса като риба и леко месо от домашни птици. Има обаче някои изключения. Свинското месо е отличен източник на желязо, както и мидите и стридите. Стридите също са отличен източник на цинк (USDA, 1990).



Премахването на някои или всички видове месо от диетата не означава, че една балансирана и адекватна диета е невъзможна. Зърнените и бобовите култури, ядките са донякъде подобни на месото при осигуряване на протеини и повечето витамини и минерали. Но има някои значителни хранителни различия между растителните и животинските хранителни източници на протеини.



Протеин

Количеството протеини в диетата на спортистите рядко е повод за безпокойство, независимо дали са месоядни или не. Например, средно 21-25% от енергията в бобовите култури идва от белтъчни калории, а протеинът представлява 34% от енергията в соята. Има обаче ограничение за качеството на протеина от повечето бобови растения. С изключение на соята, бобовите растения не съдържат пълен набор от незаменими аминокиселини, необходими за ефективното производство на протеин от човешкото тяло. Добре обработеният соев протеин е с еднакво качество с животинския протеин.



Предишните вегетариански диетични съвети, препоръчват различни източници на растителни протеини (като зърна и боб) да се комбинират едновременно в едно хранене, за да се допълват взаимно и да осигуряват пълен източник на протеин. Настоящите изследвания подкрепят идеята, че като се приемат различни бобови растения, както и всички други групи храни през целия ден, може да се получи пълният набор от незаменими аминокиселини, необходими за ефективен метаболизъм на протеините.



Според препоръките на Световната здравна организация (1985), смилаемостта на протеините се намалява с около 10% при растителна диета поради високото съдържание на фибри в нея. Съответно се предполага, че тези, които са подложени на такъв вид хранителен режим, трябва да консумират 110% от изчисленото изискване на протеин, за да осигурят адекватен прием на протеини.
 
Витамини от група В

Независимо от факта, че месото е основен източник на витамини от групата В, пълнозърнестите продукти, яйцата, бобовите растения, ядките, семената, плодовете, зеленчуците и млечните продукти са добри и надеждни източници на витамини от група В и могат да доставят необходимото количество от витамините.

Изключение от това правило е витамин В12, който се предлага само от животински продукти. Добавката В12 трябва да се използва, ако продуктите от животински произход са напълно елиминирани от диетата.
 
Желязо



Бионаличността на желязото от месото в сравнение с растителните храни прави значителна разлика в стойността на месото като източник на желязо в диетата.
Има две форми на диетично желязо, хем желязо (от животински тъкани) и нехемично желязо.



Хемовото желязо се абсорбира с желязото, което все още се съдържа в молекулите на хемоглобина или миоглобина. Абсорбцията на хем желязо се влияе от запасите от желязо в тялото, но не се влияе от чревните фактори или от състава на храната.
Обаче, абсорбцията на нехемичното желязо е много зависима от запаси на желязо, чревни фактори и състава на храната. Освен това, хемът и нехемичното желязо се абсорбират от червата с различна скорост.



При лицето с  прием на желязо, се абсорбира само 15% от хемовото желязо, което достига до червата, докато до 35% може да се абсорбира от индивид с малко или никакво желязо, което се съхранява в тялото. Абсорбцията на нехемичното желязо може да варира от 2% в желязо-приемащия индивид, който консумира храна с ниско съдържание на желязо до 20% в лицето с минимални запаси от желязо, което консумира храна, която съдържа силно бионалично нехемично желязо.
 
Цинк



Месото, особено червеното месо и стридите, са отлични източници на цинк. Бионаличността на цинка варира в зависимост от източника на храна; някои храни съдържат фактори, които възпрепятстват усвояването на цинка. Фактори, които инхибират абсорбцията на цинк, включват фибри, фитинова киселина, оксалова киселина, етанол, танини, желязо, калций и калий. Тези съставки се намират в различни количества в соевия протеин, пшеницата, чай, кафе, целина, мляко, сирене и бобови култури, като фасул, например. Цинкът от животински източници обикновено се счита за по-бионаличен от цинка от растителни източници.

Тъй като вегетарианските стилове на хранене стават все по-популярни сред спортистите, рискът от лошо планирани диети води до недостиг на хранителни вещества. При спортисти, които са елиминирали месото, са наблюдавани неоптимален хранителен прием на желязо и цинк, водещ до намален хранителен статус. А отрицателните или намалени стойности за наличие на желязо или цинк може да повлияе отрицателно на целия организъм, и дори да има отражение върху тренировките и начина на живот на всеки индивид.



Възможно е да се получат всички основни хранителни вещества чрез прием на напълно растителна диета. Планирането и изпълнението на диетата обаче е от решаващо значение както за здравето, така и за работата на самия атлет.
На практика, тъй като вегетарианските диети също обикновено са с високо съдържание на фибри, може да е трудно за спортист да консумира достатъчно храна, за да задоволи нуждите от хранителни вещества и енергия, без да се чувства толкова сит и преял, че тренировъчния процес се забавя.

Спортистите трябва да знаят, че не е достатъчно само да се лишат от месото в хранителния режим; тези храни съдържат основни хранителни вещества, които трябва внимателно да се заменят с добавяне на други храни към диетата. Ако решението за консумация на веган-тип диета не се основава на морални или етични принципи, може да е по-практично да се насърчи атлетът да включи някакво месо в диетата си. Също така е важно спортистите да базират решението за начина си на живот, и още повече на хранене, научни доказателства, а не на митове и погрешни схващания!
 
Тялото е храм – бъди негов пазител!


СИЛА БГ Тийм!