Ами ако ти кажем, че в тялото ти има хормон, чиято главна задача е да те накара да се чувстваш гладен?
Със сигурност няма да ти стане приятно, нали? И не само – сигурни сме, че ще направиш всичко възможно да спреш производството му.
Но от друга страна – ако имаше хормон, който да намалява апетита ти – щеше да стимулираш постоянната му продукция, нали?
Е, позволи ни да те запознаем с някои хормони, които имат точно такова действие – представяме ти грелин и лептин!
Лептинът е хормон, който се произвежда от мастните клетки, като намалява апетита ти. Да, точно така – намаля апетита!
Грелинът е неговата по-тъмна половина – увеличаващ чувството на глад и играещ главна роля за телесното ти тегло!
Нивата на лептин са по-ниски при слабите хора и са високи при по-пълните. Но много хора, страдащи от затлъстяване са изградили резистентност към свойствата на лептина като хормон, подтискащ апетита.
Ето какво можем да ти кажем ние за „хормоните на глада” и какво бихме те посъветвали да правиш, за да контролираш апетита си:
Какво знаем за грелина?
Грелин е хормон, който повишава апетита, като се има предвид името му, тъй като се счита, че той е „пептид”, освобождаващ растежния хормон. Тъй като грелинът ни кара да се чувстваме гладни, логически нивата се покачват преди хранене и спадат след такова.
Как точно се секретира грелинът? В стомаха и се променя през целия ден, в зависимост от приема на храна. Като пептиден хормон се произвежда от глеглинергични клетки, намиращи се в стомашно-чревния тракт, които си комуникират с централната нервна система, и главно - мозъка.
Веднъж произведени в стомаха, повишващите се нива на глицин изпращат сигнал към мозъка, който ни кара да се чувстваме по-гладни. Считан за единствения хормон, стимулиращ апетита при хората, грелинът е един от главните „виновници” за преяждането.
Какво е влиянието на грелин върху растежния хормон и метаболизма?
Грелин и свързаните с него „производители” на растежния хормон увеличават телесното тегло. По един начин, те правят това, като задействат рецепторите в специфична част от мозъка, която контролира лептина и инсулиновата чувствителност.
Грелинът понякога може да замени сигналите, изпратени от стомашно-чревния тракт до мозъка, които ни казват да спрем да ядем. Грелинът допринася за клетъчни промени, включително и такива в ендотелните клетки, облицоващи кръвоносните съдове.
В допълнение, повече грелин се освобождава директно в отговор на стресови ситуации, обяснявайки защо толкова много хора ядат, когато са подложени на стрес.
Обобщено, грелинът има влияние върху:
- Регулиране на хормон на растежа и секрецията на инсулин
- Глюкозен и липдиден метаболизъм
- Кръвно налягане и сърдечен ритъм
- Стомашно-чревния тракт
- И неврогенезата (процесът, при който невроните се генерират от нервни стволови клетки)
За да обобщим главните роли на хормона грелин, трябва да споменем три основни неща:
- Грелин е бързо действащ хормон, който играе жизненоважна роля за повишаване на апетита, иницииране за хранене и допринасяне за увеличаване на теглото
- Грелин работи с друг хормон, наречен лептин, който има основна роля при телесното тегло. Лептин обикновено медиира дългосрочното регулиране на енергийния баланс, тъй като потиска апетита и приема на храна, като по този начин предизвиква загуба на тегло.
- И двата хормона могат да се контролират естествено, главно чрез хранене с по-нискокалорични храни, упражнения, достатъчно сън или намаляване на стреса.
Дефиницията на лептин е "пептиден хормон, произвеждан от мастните клетки, който играе роля в регулирането на телесното тегло, като действа върху хипоталамуса, за да потисне апетита и да изгаря мазнините, съхранявани в мастната тъкан".
Лептин е известен като хормон на глада (или понякога "хормон за ситост"), защото той уведомява мозъка ви, ако сте яли достатъчно и калориен прием е достатъчен или ако енергийният ви прием трябва да се увеличи.
Редица фактори могат да повлияят на нивата на лептин и грелин, включително:
- Калориен прием
- Хранене
- Програмата за сън / събуждане и продължителността на съня
- Излагане на светлина
- Упражнения
- Стрес
Главният регулатор на производството на лептин са телесните мазнини (или мастната тъкан). Нивата варират в зависимост от текущото ви тегло, особено процента на телесните мазнини.
Още по темата
Лептинът също играе важна роля в регулирането на репродуктивната система, щитовидната жлеза, надбъбречните жлези и производството на растежен хормон.
Лептин върши своята работа чрез свързване и активиране на рецептори в мозъка, известни като LEPR-B рецептори. Когато нивата на лептин се покачват, гладът ви трябва да намалее, като в същото време започвате съзнателно и несъзнателно да увеличавате разходите за енергия (количеството "изгорени калории").
Тази система за обратна връзка помага на повечето хора да предотвратят затлъстяването.
Каква е разликата между лептин и грелин?
Грелин и лептин работят заедно, за да улеснят храненето, енергийния баланс и управлението на теглото. Лептин е хормон, който се произвежда от мастните клетки и намалява апетита. Това прави обратното на грилин, което увеличава апетита. И двата хормона играят роля в поддържането на телесното тегло.
В рамките на мозъка същата област, която съдържа рецепторите за грелин (наречена грелин / рецептор за отделянето на растежен хормон или GHS-Rs) също съдържа рецепторите за лептин.
Тъй като тялото произвежда лептин въз основа на процента на телесните мазнини, увеличаването на теглото води до увеличаване нивата на лептин. Обратното също е вярно: загуба на тегло ще доведе до понижени нива на лептин (и често повече глад). За съжаление хората с наднормено тегло обикновено се смятат за "устойчиви на лептин", което допринася за по-нататъшно увеличаване на теглото и затруднения при загуба на излишни килограми, тъй като те изискват повече храна, за да се чувстват сити.
Все пак има много какво да научите за това как устойчивостта на лептин и повишените нива на грелин могат да допринесат за затлъстяването.
Как бихме могли да контролираме хормоните на глада?
Има ли начин да контролираме тези противоположни хормони?
Ами да, редица проучвания доказват, че избягването на вредни храни може да повлияе на този процес.
Когато ядем, има редица съобщения които се изпращат в най-различни части от тялото ни, за да ни кажат, че сме яли достатъчно. Но когато ядем мазни храни, тази система не работи правилно.
Храненето с мазнини довежда до покачване на калориите, складиране на мазнини и увеличаване на теглото.
Проучвания доказват, че диети, богати на „добри” въглехидрати ( като например пълнозърнести храни), или диети с високо съдържание на протеини, подтискат действието на грелин.
Най-важният извод – избягването на храни с високо съдържание на мазнини е един от най-основните и ключови тактики за поддържане на здравословно тегло!
СИЛА БГ Тийм!
