Умните въглехидрати

 

Преди няколко години група изследователи застават зад твърдението, че времето на прием и видът на въглехидратите, използвани от спортистите, могат да окажат драматично влияние - едновременно при ареобни и анаеробни тренировки. Оттогава, съществува надпревара за откриване на „най-добрия” пред- и след-тренировъчен въглехидратен източник. Типично явление в сферата на културизма/фитнеса е ежемесечната появата на нов, „чудодеен” въглехидратен източник, обещаващ мускулен растеж, сравним единствено с ефекта от анадрогенните стероиди. Съществува огромно количество информация, погрешни представи и откровена дезинформация относно тези „удивителни и невероятни анаболни” въглехидратни източници. На върха на пирамидата застава восъчната царевична скорбяла (Waxy Maize), но преди да стигнем до нея, нека се върнем назад и изясним защо определени въглехидратни източници се намират във фокуса на вниманието.

 

Какво се случва след тежка тренировка?

Повечето хора споделят мнението, че времето на прием на хранителни добавки е от същото значение, както и техният състав. С други думи, за да постигнете оптимални резултати, не е важно единствено какво консумирате, но и кога. Както се казва : „точният момент е всичко”. Приемът на правилните хранителни вещества в подходящия момент може да окаже положителен ефект върху развитието и оформянето на тялото, което намира израз в увеличаване на мускулната маса, по-малко натрупани мазнини и по-добри спортни резултати.




 

Непосредствено след интензивна тренировка се наблюдава т.н. „метаболитен прозорец”  - т.е. момент, в който тялото, чрез инсулино-зависими или неинсулино-зависими механизми за транспортиране, пренася глюкоза, аминокиселини и други хранителни вещества в черния дроб и мускулите. Това означава, че след физически упражнения, организмът доставя въглехидрати и протеини в желаните тъкани (мускули), вместо да ги складира под формата на мазнини. 

Метаболитният прозорец не е отворен вечно, ето защо е необходимо да се възползваш от предоставената възможност, докато тя е налице.

Редица проучвания сочат, че една след-тренировъчна напитка с високо съдържание на въглехидрати може да окаже силно анти-катаболно въздействие. Добавянето на протеин към сместа - в зависимост от протеина - оказва допълнителен ефект, т.к. съставките действат синергично, за да създадат среда, която превъзхожда самостоятелния ефект от отделните компоненти.

 

Waxy Maize или въглехидрати, базирана на восъчна царевична скорбяла
 

След изложеното кратко резюме, относно съществуващия интерес, свързан с различните въглехидратни източници, можем да се върнем за момент към Waxy Maize. Waxy Maize се лансира като оптимален въглехидратен източник, като търговците изтъкват нейните предимства в сравнение с други обичайни източници като малтодекстрин и декстроза. Най-често твърденията са свързани с по-бърз ре-синтез на глюкоза след тежка тренировка, „светкавично усвояване” и по-бързо преминаване през стомаха. Със сигурност сте попадали и на изказвания, включващи фрази от рода на „високо молекулярно тегло, нисък осмолалитет” и други модерни термини. Има ли нещо вярно във всичко това или хората отново консумират силно надценени стоки, без подкрепата на солидни факти? 


Какви да фактите всъщност?

 

Едно от основните твърдения, свързани с WMS, е натрупването на „светкавичен гликоген” след тренировка, основно предимство в сравнение с други въглехидрати. В проведено изследване се сравнява WMS с декстроза, малтодекстрин и „устойчива” скорбяла. Осем колоездачи от мъжки пол са подложени на интензивна тренировка с цел изчерпане на запасите от гликоген, така че мускулите им да бъдат готови за натрупването на този хранителен елемент, по начина, споменат по-рано. След подхранване с различни въглехидратни източници - 24 часа след тренировката и изразходване на наличния гликоген - нивата от този елемент били в общи линии еднакви, независимо дали е консумирана WMS, декстроза или малтодекстрин. Всъщност, според протокола, декстрозата показва най-добри резултати относно възстановяването на гликогенните нива, което всъщност е основната цел на спортистите след тежки тренировки.


Царевичната скорбяла като пред-тренировъчен въглехидрат
 

Друго популярно мнение, свързано с WMS, е свързано с нейните свойства на въглехидратен източник, консумиран преди тренировка. По-добра ли е WMS в сравнение с декстрозата? Отговорът клони към НЕ. Десет, добре обучени, елитни колоездачи от мъжки пол са третирани с WMS, декстроза, устойчива скорбяла или плацебо, след което е тествана издръжливостта им по време на тренировка. Резултатите, които демонстрират при натоварване за издръжливост, са свързани със способността да се поддържат глюкозни нива в кръвта, чрез натрупване на гликоген и консумация на въглехидрати преди и по време на тренировката. Учените, провели изследването, имат за цел да установят кои от тези въглехидратни източници, приемани преди тренировката, ще поддържат работоспособността по време на продължителни упражнения. С други думи, кой въглехидратен източник ще зареди тялото с гориво за най-силното натоварване, включващо последните 30 минути. Най-напред, колоездачите консумирали (в отделни периоди) всеки един от въглехидратите (доза от около 75 грама) 30 минути преди 2-часова езда. При консумация на декстроза, глюкозата в кръвта и реакцията на инсулин били 3 пъти по-високи през първите 15 минути. При отметката от 30 минути, глюкозата все още показвала 1,5 по-високо съдържание, докато инсулинът останал на ниво 3 пъти по-високо съдържание. Изтощителното упражнение било проведено след тези анализи. Проучването показва подобни резултати и при WMS по отношение на нейната способност да поддържа добри показатели (макар декстрозата да се откроява с леко предимство), докато устойчивата скорбяла и плацебото се характеризирали с по-малък ефект. Още веднъж, WMS не се проявява като нещо по-специално и дори може да се каже, че е по-слабо ефективна в сравнение с добрата стара декстроза. 

 

 

Истината...и мястото на Vitargo като НАЙ-добър въглехидратен пред-/след-тренировъчен продукт

 

Въглехидратен източник, който се характеризира с оптимален пред- и след-тренировъчен профил за презареждане на гликоген след тежки тренировки, бързо преминаване през стомашно-чревния тракт и подобрени резултати, би трябвало да притежава ниско молекулярно тегло, нисък осмолалитет, да увеличава глюкозата в кръвта и нивата на инсулин след физическо натоварване. Проучванията предполагат, че най-добрата комбинация за тази цел е патентован въглехидрат, продаван под името Vitargo. Онова, което търговците на WMS несъзнателно (някои вероятно съзнателно) са приложили, е приравняване на данните, свързани с Vitargo, с тези за WMS, сякаш двата въглехидратни източника са напълно равностойни, създавайки впечатлението, че WMS е една много близка форма на Vitargo. Това обаче, не отговаря на истината. Дистрибуторите на WMS твърдят, че този въглехидрат се абсорбира светкавично, увеличава запасите от гликоген по-бързо от всеки друг източник и подобрява резултатите (подобно на Vitargo), но наличните изследвания не поддържат това твърдение ( или дори демонстрират противоположни факти). Същевременно, налице е информация, която описва подобни свойства на Vitargo. Изглежда търговците на WMS са „копирали” изследвания, проведени върху Vitargo, заявявайки, че двата източника за взаимнозаменяеми, макар това да не отговаря на истината. В най-добрия случай, WMS е на нивото на малтодекстрин и декстроза или дори стои по-ниско от тези въглехидратни източници.

Наскоро проведено изследване от университета Purdue, разкрива, че WMS се характеризира с 3 пъти по-ниско влияние върху глюкозата в сравнение с малтодекстрин, с 3 пъти по-малко влияние върху инсулин и с 2 по-нисък ефект от този на белия хляб! Дори белият хляб изглежда по-добър след-тренировъчен източник на въглехидрати в сравнение с WMS, когато целта е да се повишат количествата на глюкоза и инсулин, да се създаде анти-катаболна среда и да се повиши нивото на гликоген. Интересно е да се отбележи, че WMS оказва толкова бавен и стабилен ефект върху нивата на глюкоза и инсулин, че става известна сред учените като „бавно смилаема” или „ниско гликемична”.

Какво представлява Vitargo?
 

Vitargo е въглехидрат на базата на скорбяла с някои много интересни свойства. Изследване, публикувано през 2000 година, сравнява Vitargo с малтодекстрин и захари по отношение на техните ефекти върху натрупването на гликоген след изтощителна тренировка. Резултатите сочат, че в голямо степен Vitargo ги превъзхожда и предизивква светкавичното възстановяване на нивата на мускулния гликоген, както 2, така и 4 часа след тренировъчните сесии. Под „превъзхожда” се има предвид 70% по-добър ефект за 2-часов период, което е сериозно предимство. Изследване, проведено по-късно и публикувано през 2008, открива подобни ефекти, но с някои допълнителни особености, подкрепящи твърдението, че Vitargo е уникален въглехидратен източник. Проучването демонстрира, че Vitargo оказва по-добър ефект върху резултатите по време на допълнителна, максимално изтощителна тренировка, проведена само 2 часа след упражнения за изразходване на гликоген. С две думи, при три случайни посещения, 8 субекта от мъжки пол са подложени на група от упражнения с цел изразходване на натрупания гликоген (т.е. напълно изчерпване на неговото количество), след което са третирани с 100 гр Vitargo, малтодекстрин/захари или ароматизирана/изкуствено подсладена вода под формата на плацебо. След 2-часов период на изчакване, резултатите са подложени на тест (анализирана е „работоспособността”) чрез 15 минутен високоинтензивен пробен тест на велоергометър. Данните показват, че групата, консумирала Vitargo непосредствено след първоначалната 2-часова тренировка, демонстрира по-високи резултати при втория високоинтензивен тест. Това звучи съвсем логично; ако Vitargo светкавично замества нивата на гликоген в мускулите и черния дроб, спортистът ще бъде в състояние да се представи по-добре по време на следващата тестова сесия от упражнения, особено ако тези натоварвания се провеждат в един и същи ден. В случай, че гликогенните нива не се стимулират отново при следващата тренировка, резултатите ще тръгнат надолу. Авторите на това изследване обобщават всичко това по много добър начин:

„Ограничаващите фактори, свързани със след-тренировъчното възстановяване на мускулния гликоген, в резултат на въглехидратно подхранване, включват - количеството, времето на прием и формата на консумирания въглехидрат, нивото на освобождаване на стомашно-чревния тракт и усвояването от червата на поетия въглехидратен източник, натрупването на глюкоза, работата на черния дроб, преноса на глюкоза до мускулите и окислението.”

Изводът е, че нещата не са толкова прости и не са свързани единствено с гликемичния индекс и с това дали въглехидратът е „прост” или „сложен”. Намесени са много други фактори, а науката е извървяла дълъг път в анализирането на тези биологични особености.
 

Способността на преминаване през стомашно-чревния тракт е друг важен елемент за спортистите. Колкото по-бързо се преминава през стомашната област, толкова по-бързо се стига до червата, където веществото се смила и усвоява. По-краткият престой в стомаха и скоростното храносмилане водят до по-бързо покачване на  глюкозните нива, увеличаване на инсулина, последващо натрупване на гликоген и повишено анти-катаболно действие след тренировка. Да не говорим, че никой няма да се очарова от напитка, бълбукаща в стомаха по време на физическото натоварване. Не само, че е неприятно, но ако се плиска наоколо в стомашната област би оказала много малко влияние върху мускулите!

Изследване, проведено през 2000 година, сравнява нивата на преминаване през стомаха при консумация на Vitargo и при прием на въглехидратен източник от царевична скорбяла. Резултатите сочат, че Vitargo се характеризира със „значително” по-бързо  преминаване. Това може да обясни частично защо той възстановява изразходваните гликогенни нива толкова бързо в сравнение с други въглехидратни източници.

Заключение
 

Не е нужно дълго да се разсъждава, за да се стигне до заключението, че Vitargo е отличен избор на въглехидратен източник за повишаване на издръжливостта, подходящ за употреба преди и след тренировка. Засега не са провеждани изследвания и не е ясно дали Vitargo има предимства по отношение на телесната композиция в сравнение с малтодекстрин и декстроза при спортисти, които са фокусирани предимно в натрупване на чиста мускулна маса и сила по време на традиционни спортни програми, състоящи се от една единствена сесия на ден, с продължителност 1 час или по-малко. Теоретично, по-бързото преминаване през стомаха, по-високите и бързи покачвания на инсулин, както и по-бързото презареждане на гликоген и т.н., би трябвало да окажат полезно действие при силови спортисти, практикуващи традиционни програми, макар в тази връзка да са необходими повече данни за окончателни изводи. Основният въпрос се изразява в следното - ако се търси най-евтиният въглехидратен източник за употреба преди и след тренировка, най-добрият избор е малтодекстрин и/или декстроза. Ако целта е най-ефикасният продукт, който според изследванията показва отлични качества, изборът е ясен - Vitargo. WMS не е качествен източник, поради което не би трябвало да се разглежда като алтернативен вариант.
 

Лесно е разберем защо хората често са объркани по отношение на WMS, сравнен с Vitargo и защо търговците се възползват от този факт. Vitargo може да бъде извлечен от WMS, следователно двата продукта би трябвало да представляват едно и също нещо, нали? Грешка. Vitargo може да бъде извлечен от WMS, картофи, ориз, пшеница и други източници и макар WMS да се използва като начална суровина, тя е много по различна от крайния продукт. Патентът на Vitargo съдържа едно много интересно, базирано на изследвания, твърдение, - „получени са нови видове химични връзки, които не присъстват в традиционната, естествена скорбяла”. Това означава, че Vitargo не се среща в природата и се различава структурно и функционално от източника на скорбяла, използван за неговото производство. Този продукт може да се разглежда като една истинска „дизайнерска скорбяла”, оптимално създадена, за да насърчи светкавично образуване на гликоген.