Ние знаем, че от всеки спорт има полза – създава дисциплина, възпитава и превръща хората в истински шампиони!
Но има един спорт с изключително противоречиви мнения. Едни го смятат за изключително груб, други пък го издигат на пиадестал.
Истината е, че във всеки спорт има красота и изящество до последния детайл.
И в бокса най-вече, колкото и странно да звучи!
От къде е тръгнал обаче бокса?
Боксът е спорт с борба с юмруци. Той е включен в програмата на Олимпийските игри от 1904 година. Векове наред хората са използвали юмруците си за разрешаване на спорове, преди някой да помисли да организира такива битки като забавление.
Има ясни доказателства, че боксът е съществувал още през 1500 г. пр. н.е на остров Крит. Съвременните изследователи настояват, че такива дуели са били известни от още по-рано, в Африка, особено в района на съвременна Етиопия.
Древният бокс едва прилича на спорта, на който днес се възхищаваме. Всички двубои се провеждали на открити площади, където зрителите са формирали жива арена.
Борбата обикновено продължава докато един от противницте не е сериозно наранен. Въпреки, че първите боксьори се борят главно за слава, победителят получава златото, добитъка и други трофеи.
За да предпазват китките и ръцете си, бойците плели връвчици или тънки меки кожени каишки. Лентите били направени от по-твърда кожа и се използвали не само като приспособление за защита на ръцете, но и превръщали юмруците в истинско оръжие за нападение.
По-късно, в Римската империя, кожените каишки били бронирани със специални медни или железни скоби, които се използвали при бойните гладиатори, които обикновено завършвали със смърт на един от опонентите.
В наши дни ..
Първият официален мач е регистриран в Англия прз 1698 година в Кралския театър – Лондон. След това боксът бива забранен за известно време, но набира все повече популярност на затворени врата.
Джеймс Фиг – през 1719 година е обявен за шампион на Англия, задържа титлата си за 15 години.
Джак Браутън – публикува правила в бокса през 1743 година, след като побеждава до смърт опонента си. Известен е също и под наименованието „бащата на бокса”.
В миналото, боят се провеждал на оградена платформа с очертан кръг.
Боксьорите започвали мача и продължавал докато някой от тях не падне на земята. Следва половин минута, в която играчът трябва да стане и да настъпи линията, за да продължи мача. В противен случай, той се смята за победен и мачът приключвал. Браутън е човекът, който въвежда първите боксови ръкавици.
Ерата на Даниел Мендоса – поради трудното си детство и произход, Даниел нямал друг избор освен да се научи да се отбранява и защитава сам. Това довело и до кариерата му в боксовия спорт. Той се състезавал от 1780 до 1820 година. Мендоса е първият боксьор, който побеждава чрез техника. През 1794 година става шампион на Великобритания.
Джон Дженсън – появява се в периода от 1788 – 1795 година. Побеждава Даниел Мендоса за 10 минути и това е момента, в който Мендоса слага край на кариерата си.
Джем Белгер - набира популярност в периода 1798 – 1809 година. Той започнал да участва в състезания едва на 16 години. Изключително бърз, действал неочаквано. Точно това му носело неспирните победи срещу противниците му.
Следват много имена, които налагат различни техники, останали и прилагани до ден днешен – Том Гриб със своя отбранителен стил на боксиране и съвременен тренировъчен режим. Той Сойер с двоен ляв удар в главата, Мейс – боксирал еднакво добре с голи юмруци и ръкавици и се счита, че той е последният представител на английския юмручен бой.
След това започват да се търсят по-съвременни методи и средства за обучение и боксиране. Левият прав удар се налага вече като основно технико-тактическо средство. Започват тренировки за умелото и разнопосочно придвижване, което било предизвикано от ограничаването на пространството за двубоя.
С изменение на боксовия правилник през 1838, допълнен през 1853 година, се включват нови правила – боят се провежда вече на ринг – квадрат с дължина 7,30 метра, опасан с въжета. Забранява се хапането, бъркането в очите, ударите под пояса и ритането. Това дава още по-голям стимул за развитието на боксовия спорт
Расте броят на боксьрите, както и на треньорите, които усилено търсят пътища и средства за обогатяване на техниката и тактиката.
В тази насока те постигат известен успех. Двустранните срещи на отделните боксьори, чиято продължителност на боя била далеч по-голяма от днешната, били наблюдавани от десетки хиляди любители на бокса. Подобряват се кожените предпазители на ръцете, увеличават се защитните прийоми в тактическите действия.
Участието на ниски на ръст състезатели в боксови срещи с високи противници постепенно наложило да се изменя маниерът на боксиране. Използването само на прави удари от ниските състезатели се оказало неефективно и те често губели срещите.
Ето защо през XIX век започва използването на крошетата, а оттам и воденето на близък бой. С това двубоите станали още по-разнообразни и по-интересни, а по-малките на ръст започнали често да побеждават по-високите си партньори, което ги стимулирало много.
С излизането на първия аматьорски правилник през 1865, съставен от маркиз Куинсбъри, започнало изграждането на новия облик на аматьорския бокс. Според изискванията на този правилник, станало задължително използуването на боксови ръкавици, които въпреки неопределения си размер и тегло намалили в значителна степен както ударната сила, така и травматизирането на ръцете и главата.
Особено ценно било и ограничаването продължителността на боя – определяло се времетраенето на рундовете. С това тежкият и суров боксов спорт станал по-достъпен за младежите.
Състезателните правила на маркиз Куинсбъри – Джон Шатло Дъглас:
1. Състезанията трябва да се провеждат при спазване на правилата върху квадратен ринг със страна 7,30 м (или близко до тази дължина).
2.
3. Продължителността на рунда е определена на 3 минути с едноминутно прекъсване.
4. Ако единият от противниците (поради слабост или по каквато и да е друга причина) падне, той е длъжен да стане без странична помощ в продължение на 10 секунди, а в същото време другият е длъжен да отиде в своя ъгъл. Когато падналият стане отново на крака, боят продължава до изтичането на трите минути на рунда. Ако единият от противниците не стане до изтичането на 10 секунди след падането, за да възобнови боя, реферите имат право да обявят за победител другия боксьор.
5. Боксьор, който виси на въжетата и на когото краката не опират на земята, се счита за лежащ на земята.
6. Никой няма право – нито секундантите, нито който и да е било, да влиза в ринга по време на боя.
7. Ако двубоят е прекъснат поради обективни причини, реферите са длъжни колкото може по-скоро да посочат къде и кога той ще бъде завършен, за да определят законният победител и победеният, ако участниците не стигат до взаимно съгласие да анулират двубоя.
8. Ръкавиците да бъдат боксови, с нормални размери, от най-добро качество и съвършено нови.
9. Ако ръкавицата се разкъса или развърже, тя трябва да бъде заменена с друга, удовлетворяваща изискванията на рефера.
10. Боксьор, който стои на колене, се счита за лежащ на земята. Ако в този момент той получи удар, се обявява за победител.
11. Обувките с пирони и с токове са забранени за използване.
Първите представители на бокса в Америка били младежите, които отивали да учат в Англия. Там те имали възможност не само да се запознаят с този спорт, но и да го изучат до такава степен, че след завръщането си в Америка да обучават и да устройват състезания между негрите роби.
Така боксът в новия континент се практикувал предимно сред негрите. Първият бял състезател, донесъл голяма спортна слава на Америка по онова време, бил цирковият борец Джон Съливан.
10-те най-известни имена в бокса:
Майк Тайсън – Трудно е Тайсън да не бъде вписан сред най- великите за всички времена. Той е обичан от случайните боксови фенове, които се радват на зрелищни нокаути. А при Тайсън те са в изобилие макар и срещу посредствена опозиция.
Ленъкс Луис – изключителни качества, визия и интелект събрани в един единствен състезател в тежка категория.
Роки Марчиано – Роки се отказа с перфектния рекорд от 49- 0! Бял и италианец, той бил бокс- офис атракция – а всички, подкрепящи шампиона направили всичко възможно, за да гарантират, че към него ще течат реки от долари.
Сони Листън – Лют, свиреп, сумрачен субект, който всявал страх в сърцата на противниците. Смятан за непобедим след две победи в първия рунд над Флойд Патерсън през 1962 и 1963 година.
Джо Фрейзър – Великолеп атрактивен боксьор, който имал нещастието да споделя светлината на прожекторите с боксовия ринг с Али. През 1971 г.”Димящия Джо” станал първият боксьор успял да го победи, а неговото гръмотевично ляво кроше успява да унищожи най- добрите в дивизията в средата на 60-те до началото на 70- те години.
Джордж Форман – Неговото наследство завинаги бива опетнено от загубата от Али, но той е един от страховити боксьори – и един от най- здравоудрящите в дивизията.
Лари Холмс – Най- недооценения шампион от всичките, проклет да царува веднага след Али. Холмс имал всичко – включително и най- добрия джеб хвърлян някога в тежка категория.
Джак Джонсън – В епоха, когато чернокожите боксьори били блокирани от борбата за най- скъпоценната дранкулка в бокса, Джонсън показва смелост – някои могат да кажат, войнственост – както на, така и извън ринга. Той разгневява обществото излизайки и омъжвайки се за бяла жена и с удоволствие се подиграва на всички, които не могат да приемат, че шампиона е чернокож.
Джо Луис – изключително техничен играч, който може да бъде използван като наръчник по бокс. За цели 69 боксови срещи по време на бляскавата си кариера, той има само 3 загуби!
Мохамед Али – без съмнение, най-великият боксьор на всички времена. Никога не е имало по-бърз състезател в тежка категория. Смятан за непобедим, Мохамед Али бива отстранен от бокса след обявяване на позицията си срещу войната във Виетнам.
За бокса у нас ..
През далечната 1894 година българското министерство на просвещението кани в страната 12 швейцарски учители по физическо възпитание, които въвеждат в учебните програми две нови дисциплини – гимнастика и френски бокс.
След Първата световна война офицерите от окупационните войски донасят в България първите боксови ръкавици, а английски войници правят демонстративни мачове в София.
Искрата е запалена. Стотици български младежи, предимно софиянци, започват да изучават „благородното изкуство на самозащита”.
България става страна с авторитет в световния бокс през втората половина на 20–ти век. Боксьорът Борис Георгиев става първият български спортист, спечелил медал от Олимпиада. На игрите в Хелзинки през 1952 година завоюва бронзов медал в категория до 75 кг., в която Олимпийски шампион става 17 – годишен американец Флойд Патерсън. На игрите в Мюнхен през 1972 година Георги Костадинов става първият българин – Олимпийски шампион по бокс.Олимпийски шампиони стават и Петър Лесов – през 1980 година в Москва, Исмаил Мустафов – през 1988 година в Сеул и Даниел Петров – през 1996 година в Атланта. На Олимпийски игри българските боксьори са спечелили 4 златни медала, 5 сребърни и 8 бронзови олимпийски медала.
България участва в първото Световно първенство по бокс за аматьори през 1974 година в Хавана и от тогава е неизменно както сред участниците, така и сред медалистите. През 1982 година в Мюнхен „мухата” Исмаил Мустафов става първият българин – световен шампион по бокс за аматьори.Рекордьор по титли е Серафим Тодоров, който три пъти е заставал на най – високото стъпало на почетната стълбичка на Световни първенства.
Към днешна дата България е спечелила от Олимпийски игри, от Световни и Европейски първенства 293 медала, от които 61 златни, 90 сребърни и 142 бронзови медала. Едно от големите имена на Световния бокс е българинът – академик по бокс Емил Жечев, който бе дългогодишен шеф на съдийската комисия на Международната боксова асоциация за аматьори /АИБА/ и дългогодишен президент на Европейската федерация по бокс /ЕАБА/.Академик Емил Жечев стана първия носител на ордена на заслуги на АИБА.
България на два пъти е била домакин на Европейски първенства по бокс за аматьори – Варна през 1983 година и Пловдив през 2006 година. А столицата София вече шест десетилетия е домакин на турнира „Странджа”, смятан за един от най – старите и най – авторитетни турнири по бокс в света.
София – град с около 1,2 милиона население, разположен в подножието на планината Витоша, е и боксовата столица на България. От София са най – силните боксови клубове – ЦСКА, Славия, Левски, Локомотив, тук има и над 50 младежки клуба от общо 100 – те младежки боксови клуба в цялата страна.
„Боксът е протегната ръка на младите – той им дава добър шанс да успеят в живота”, твърди президентът на Българската федерация по бокс за аматьори Красимир Инински, който скоро се сбогува с младежката възраст.
На база международния им опит, братя Пулеви могат да се похвалят с марката Pulev Sport.
.jpg)
СИЛА БГ се радва, че български боксьори успяха да реализират своя собствена линия за спортни аксесоари - защото само един истински боксьор знае от какво има нужда всеки на ринга!
СИЛА БГ Тийм!
