Млечната киселина - враг или не?

Болката в ръцете ви разрязва като с нож и пълзи по останалите части на тялото ви. Не й се оставяте и продължавате да избутвате щангата. Знаете, че болката е солта на бодибилдинга – знакът, че растежът е започнал. No pain, no gain! Болката от серията, изпълнена до тотален отказ, е следствие от натрупването на млечна киселина в мускулите.

По време на тренировка нуждата на организма за енергия (образувана чрез аденозин трифосфат – АТП) надвишава нейното производство. В мускулите се натрупва млечна киселина, която ги “облива” с водородни йони. Притокът на водород понижава нивата на pH, което възпира химичните реакции, каращи мускулните фибри да се свиват. Затова сигурно си мислите, че млечната киселина е ваш враг. Отпадъчен продукт, чието съществуване е дамга от природата. Актуалните проучвания по темата показват съвсем друго. Млечната киселина е важен източник на енергия, без който интензивната тренировка би била невъзможна. Разберете защо.

 

Какво представлява млечната киселина?

Млечната киселина е разделена на две глюкозна молекула. Все едно да вземете ножа и да разрежете ябълка на две – двете парчета поотделно продължават да съдържат използваема енергия. Молекулата на млечната киселина е много по-малка от тази на глюкозата (съдържа три въглерода, вместо шест). Това и позволява да навлезе в аеробната пътека за произвеждане на енергия, използваща кислород (цикъл на Кребс). В крайна сметка резултатът от метаболитния процес е повишено производство на АТП – химикалът, който позволява на мускулите да се съкращават. 

 

Предишните възприятия на всички учени и треньори проповядваха, че аеробната (с кислород) и анаеробната (без кислород) енергийни системи са две различни единици, които трябва да се тренират с отделни режими една от друга. Серия от проучвания обаче потвърдиха, че мускулните клетки използват въглехидратите анаеробно за енергия (произвеждайки млечна киселина като субпродукт), но след това изгарят лактата, за да набавят още повече енергия. Когато производството на млечна киселина надвиши нормата по време на интензивна тренировка, аеробният цикъл рязко се увеличава, за да противодейства на натрупването й и да генерира още енергия.

 

Изследването, проведено в Университета на Калифорния потвърждава, че млечната киселина всъщност е “мостът”, свързващ двата метаболитни цикъла за производство на енергия: аеробния и анаеробния.

 

Какво означава това за нас, бодибилдърите?

Означава, че кардио тренировката е нещо, на което може би трябва да отделяте малко повече време. Интензивната аеробна тренировка като високоинтензивното кардио научава мускулатурата да употребява по-ефективно млечната киселина като източник на гориво, почти толкова колкото въглехидратите. Това не само предотвратява натрупването й, но и “изцежда” още повече енергия от другите телесни източници. На клетъчно ниво редовните кардио тренировки повишават броя на митохондриите в мускулните клетки. “Енергийните централи” на клетката, както ги наричат, са мястото, където млечната киселина и всички останали енергийни източници се метаболизират, доставяйки енергия.



Интензивното кардио генерира големи количества млечна киселина, на което тялото отговаря с увеличаване на митохондриите и регулиране на ензимите, метаболизиращи я в енергия. Доста бодибилдъри си спестяват кардио тренировката, освен в периодите за изчистване от мазнините. Но целогодишните кардио тренировки спомагат за оптимално енергопроизвеждане по време на други форми на интензивна тренировка като силовата тренировка с тежести.

 

Корените на изследването

Изследването, откъдето почерпихме тази информация, датира още от 20-те години на миналия век, когато проучванията върху мъртви жаби за пръв път доказват, че натрупването на млечна киселина пречи на мускулите да работят. Но през 80-те и 90-те екипът на Калифорнийския университет в Бъркли научава, че в живите същества лактатът преминава от мускулните клетки в кръвта и пътува до различни органи, включително черния дроб, където се изгаря с кислорода, за да се получи АТП. Самото сърце (което, не забравяйте, е също мускул) предпочита лактатът като източник на гориво.

Началникът на екипа д-р Джордж Брукс подозира, че мускулната клетка е в състояние да употреби повторно лактата. В експерименти от последните 10 години той и хората му събират сведения, че лактатът се изгаря в самата митохондрия чрез система от пътища, преминаваки през клетъчната цитоплазма. През 1999 година, например, учените доказват, че кардио тренировката намаля нивата на лактат в кръвта, докато мускулните клетки продължават да произвеждат същото количество от него. Година по-късно те откриват и че тренировката повишава броят на лакто-транспортни молекули в митохондрията именно с цел увеличаване на скоростта на пренасянето на лактата от цитоплазмата към митохондриите за изгарянето й. Това се нарича “лактатна совалка”/”lactate shuttle”

 

Наяве се показва директната връзка между транспортните молекули, лактатната совалка и ензимите, изгарящи лактата за енергия. Мрежата на митохондриите притежава протеинов комплекс, позволяващ оксидацията (употребата) на млечна киселина. Оксидацията се свързва с разграждането на въглехидратите с производството на енергия от други източници (например мазнините) по време на аеробния цикъл.

 

Равносметката?

Вместо да гледате на млечната киселина като на нещо, което трябва да избягвате, по-добрата идея е да се насочите към повишаване на продължителността и интензивността на кардио тренировката, за да тренирате тялото си да я употребява като източник на енергия. Благодарение на това, след време ще можете да се възстановявате по-бързо и ще имате повече енергия за изтощителни тренировки.
 

 

Скоро ще ви разкажем повече за мускулната умора и какво можете да направите спрямо нея.

 

Сила БГ Тийм