Все повече хора се обръщат към диетолози и специалисти по хранене, които да им изготвят индивидуален хранителен план и да им помогнат да постигнат по-здравословен начин на живот. За да се изготви един такъв режим, трябва да се вземат в предвид хранителните навици и предпочитания, за да се определи какви храни подхождат на начина на живот и поставените цели. Ако човек спазва всички препоръчки и следва стриктно своята диета, съвсем скоро може да види реални резултати: да намали теглото, да бъде по-енергичен и щастлив.
Тук започват проблемите. Хората започват да задават въпроси и да анализират, като най-често черпят информация от непотвърдени източници в интернет. Започват да валят въпроси от рода на: Не знете ли, че червеното месо предизвиква рак, а картофите водят до диабет? Не би ли трябвало да консумираш по-малко сол, за да се предпазиш от високо кръвно налягане?
Тук започват проблемите. Хората започват да задават въпроси и да анализират, като най-често черпят информация от непотвърдени източници в интернет. Започват да валят въпроси от рода на: Не знете ли, че червеното месо предизвиква рак, а картофите водят до диабет? Не би ли трябвало да консумираш по-малко сол, за да се предпазиш от високо кръвно налягане?
Митовете объркват представите на хората, правят ги несигурни и затрудняват работата на специалистите. Причината се крие в дезинформацията, която подвежда хората, обърква ги и ги обезсърчава в техните опити да се хранят здравословно, дори и когато налице са отлични резултати. Благодарение на науката и съвременните технологии за комуникация, човек има достъп до всякакви изтичници и данни. Днес сме готови да анализираме 5 погрешни схващания относно храненто и храните:
Мит #1: Високата консумация на протеин е вредна за бъбреците.
През 1983 година, учените откриват, че употребата на голямо количество протеини увеличава индекса на гломерулна филтрация (ИГФ) или казано по друг начин, количеството кръв, което бъбреците филтрират в минута. На базата на тези данни, някои учени стигнали до извода, че по-високото ниво на ИГФ поставя бъбреците под огромен стрес.
Какво казва науката?
Преди почти две десетилетия, холандски учени откриват, че храната, богата на протеини наистина увеличава ИГФ, но това не оказва вредно влияние върху общата функция на бъбреците. На практика, не съществуват никакви публикувани изследвания, които да сочат, че консумацията на големи количества протеин - до 1.27 грама на приблизително половин килограм телесно тегло на ден - се отразява негативно на здравословното състояние на бъбреците.
Заключение!
Основното правило гласи, че дневната консумация на протеин, трябва да е равна на желаното телесно тегло в грамове. Например, ако тежиш 90 кг, а искаш да намалиш теглото до 80 кг, то тогава трябва да консумираш около 80 грама протеин на ден. Същото важи и в случай, че си 68 кг., а искаш да се сдобиеш с мускулесто тяло от 80 кг.
Мит #2: Сладките картофи са по-полезни отколкото белите.
В съвременни свят, хората консумират основно преработени картофи, като пържени картофи и чипс, а употребата на този кореноплоден зеленчук се свързва с наднормено тегло и повишен риск от диабет. Междувременно, сладките картофи, които обикновено се консумират в по-здравословна форма, се ползват с добра слава като богат източник на хранителни вещества, включително въглехидрати с нисък гликемичен индекс.
Какво казва науката?
Белите и сладките картофи се характеризират с взаимодопълващи се дефицити на хранителни вещества, което означавам че единият вид не е по-добър от другия. Например, сладките съдържат повече фибри и витамин A, но белите са по-богати на незаменими минерали като желязо, магнезий и калий. По отношение на гликемичния индекс, сладките картофи имат по-ниско ниво, но печените картофи обикновено се ядат с добавки - сирене, сметана или масло. Всички тези гарнитури съдържат мазнини, които увеличават гликемичния индекс на храната.
Заключение!
Начинът, по който консумираме картофите - например, печени и цели вместо преработени под формата на чипс - е по-важен, отколкото вида на самия картоф.
Мит #3: Червеното месо предизвиква рак.
В изследване, проведено през 1986 година, японски учени откриват, че при захранване на плъхове с “хетероциклични амини”, вещества, които се образуват при готвене на месо на прекалено силна температура, гризачите развиват рак. Оттогава, някои научни изследвания съобщават за потенциална връзка между червеното месо и рака при изследвания на хора.
Какво казва науката?
Нито едно изследване до този момент не доказва директна връзка между консумацията на червено месо и рак. Относно проучванията върху хора, те не са убедителни, т.к. се основават на изследвания на хранителни навици и здравословни проблеми, при които цифрите са просто събрани, за да се откроят тенденции, не причини.
Заключение!
Не изключвай скарата.
Любителите на месо, които се тревожат относно предполагаемите рискове от печеното месо, не трябва да избягват пържолите. Единственото, което препоръчваме е да се отстраняват изгорелите и препечени части на месото преди консумация.
Още по темата
Мит #4: Високо-фруктозният царевичен сироп (HFCS) води до по-голяма степен на затлъстяване, в сравнение с обикновената захар.
В проучване, проведено през 1986 година, плъхове, третирани с голямо количество фруктоза демонстрират високи нива на мазнини в кръвта. По-късно, през 2002 година, учени от Калифорнийския университет Дейвис публикуват материал, който отбелязва. че високият прием на фруктоза, включително HFCS, има пряко отношение към нивата на затлъстяване.
Какво казва науката?
Както HFCS, така и сукрозата - по-добре позната като трапезна захар - съдържат близки нива на фруктоза. Например, двата най-често използвани вида HFCS (HFCS-42 и HFCS-55) съдържат съответно 42 и 55% фруктоза. Сукрозата е почти идентична по химичен състав, съдържайки 50% фруктоза. Това е причината, поради която учените от университета Дейвис определят приема на фруктоза, използвайки и двата източника - HFCS и сукроза. Истината е, че не съществуват доказателства, показващи различия по отношение на тези два вида захар. Консумацията и на двата би довела до покачване на тегло, ако е в прекомерни количества.
Заключение!
HFCS и обикновената захар представляват въглехидрати с „празни калории”, поради което трябва да се консумират в ограничени количества. Как? Ограничете приема на безалкохолни, подсладени плодови сокове и полуготови или пакетирани десерти.
Мит #5: Солта предизвиква високо кръвно налягане и трябва да се избягва.
През 1940 година, д-р Валтер Кенмпнер от университета Дюк, става известен, като прилага ограничение в консумацията на сол при третиране на хора с високо кръвно налягане. По късно, проучвания потвърждават, че намаляването на солта може да понижи нивата на хипертония.
Какво казва науката?
Според научните анализи няма причини хора с нормално кръвно налягане да ограничават приема на натрий. В случай, че имате високо кръвно, тогава може да сте „чувствителни към солта.” Оттук следва, че намаляването на количеството сол вероятно ще се окаже полезно. Въпреки това, от 20 години е известно, че хора с високо кръвно налягане, които не искат да намалят приема на сол, могат просто да консумират повече храни, съдържащи калий. Защо? Причината се крие в баланса между тези два минерала, който стои зад оказваното влияние. Холандски учени установяват, че ниският прием на калий влияе по същия начин върху кръвното налягане, подобно на голямата консумация на сол. Според налични данни, средностатистическият човек консумира 3,100 мг на ден - 1,600 по-малко от препоръчителното количество.
Заключение!
Избери диета, богата на калий, която включва разнообразие от плодове, зеленчуци и бобови растения. Например, спанак, броколи, банани, бели картофи и повечето видове бобени култури, които съдържат над 400 мг калий в една порция.
